Костадинов: Обясняват ни, че НАТО е гаранция за нашата безопасност, а истината е, че НАТО е най-голямата заплаха за националната ни сигурност
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Декларация, прочетена от парламентарната естрада от Костадин Костадинов – ръководител на „ Възраждане “
Преди 20 години, България стана член на НАТО с едни, много патетични думи на американския президент, тогава - Джордж Буш младши, който сподели, че от днешния ден към този момент, източноевропейските страни няма да бъдат заложници на тиранията. Интересното, обаче е, че тогава, нашите медии не оповестиха нещо, което в действителност и в този момент не оповестяват. Зад тези патетични думи се крие един простоват факт - че идващите 20 години, страните, които влизат в НАТО, нямат право да изоставен съюза, даже и да желаят.
Но това не е единственото. Всяка страна, която се причислява към боен, или политически блок търси гаранции за своята национална сигурност в интернационален проект. След политическия резултат от встъпването следват и практическите стъпки по повишение на организацията и активността. Какво се случи с нашата страна, при встъпването ѝ в НАТО? Най-напред - включихме се в блок, който бе основан като контраст на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики и на образувания по-късно към тях Варшавски контракт, само че това се случи, когато към този момент не съществуваше Съюз на съветските социалистически републики и след разпускането на Варшавския контракт. Включихме се в система, която към този момент бе изчерпала смисъла от първичното си основаване и като резултат стартира да търси оправдания за съществуването си измисляйки и преиначавайки „ закани “. Случилото се в Либия и Сирия, и най-много в Украйна сподели преди всичко, че след края на Студената война и разпускането на Варшавския контракт, НАТО към този момент е престанал да съществува като военна коалиция на блок от въоръжени сили, а се е трансформирал в клуб от васали, управителен от американските въоръжени сили, които единствени оставиха военната съставния елемент като съществена и резервираха цялостната си боеспособност. Изключението в целия клуб на васалите и то, не изцяло, се явява Турция. За целия интервал по предприсъединяването и по времето на участието си, по този начин наречените „ сътрудници “ и по този начин наречените „ съдружници “ разглеждаха България по един метод – не като пълноправен участник в своя блок, а третирайки я постоянно като победена страна от противостоящия блок от времето на Студената война.
Особено тежко това се отрази на нашия ВПК, който освен бе избутан принудително от нишите, които заемаше на международния оръжеен пазар, само че бе доведен до положение да не може да задоволява огромна част от потребностите на българските Водоснабдителна система и националната защита. Нашите американски сътрудници ни не разрешиха да произвеждаме ПЗРК. Под техен напън вазовските фабрики прекратиха производството на комплексите „ Стрела “. Така наречените ни “партньори “, а в действителност господари иззеха техническата документи по производството, и принудиха българската страна да унищожи оборудването за индустриалните мощности в цеховете. Така не се постъпва с сътрудници и съдружници, по този начин се постъпва с победени врагове. Така беше освободена пазарна ниша за конкуренцията, произвеждаща аналогична продукция, а българските Водоснабдителна система се лишиха от доставките на родното произвеждане за този съставен елемент на Противовъздушна отбрана, който бойните дейности в Украйна демонстрираха, че е извънредно настоящ и нужен при актуалната война. Така наречените ни сътрудници, а на процедура, господари се постараха да изкарат от строя и конкуренцията на пазара за бронирана техника. С тази цел се направи всичко допустимо да бъдат премахнати заводите на „ Бета “ Червен бряг. Още един вид военна продукция, нужна за националната ни сигурност, която сподели актуалността си в последните военни събития. Тези потребности в този момент, България се пробва да покрие, закупувайки амортизираната и морално остаряла бронирана техника на американската морската пехота – печално известната договорка за „ страйкърите “, наричани от самите американски бойци “афганистански ковчези ” е едно от неприятните следствия, идващи за нашите Водоснабдителна система след унищожаването на „ Бета “ Червен бряг. Но като че ли това беше малко, нашите „ съдружници “ оказаха напън и не ни разрешиха да развиваме научно-изследователската активност в региона на военните технологии и защитата. Беше закрит Изследователския институт към Българска академия на науките, а на нашите предприятия от ВПК не им бе разрешено създаването на артилерийски арсенал за гаубици по натовския стандарт 155 мм. Така не се постъпва със съдружници и сътрудници, по този начин се постъпва с победени врагове, които искаш да унижиш и да доунищожиш. Такива артилерийски системи и муниции създават, освен натовските страни, само че и редица ВПК на страни с извънблоков статут – Израел, Швеция, Финландия (последните две използваха като коз за договарянията си по присъединението към блока съвместимостта си на артилерийските системи с натовския стандарт). 155-мм гаубици и артилерийските муниции за тях създава и Сърбия. Държава на балканите и от нашата рогозка, която обаче не е под давлението на съдружници и сътрудници и тъкмо, заради тази причина има три пъти по-силна войска от България.
България остана без авиация, тъй като спазвайки натовските регламенти, на инат на Русия, не трябваше да ремонтираме там своите самолети, и беше по-добре да ги оставим да се амортизират и излязат от строя. Трябваше да заплатим предплатено баснословни цени за остарели авиационни мостри, които не се знае дали въобще ще получим. България заплаща, само и единствено голи обещания, на цената на милиарди левове, изтръгнати от продънените джобове на българските данъкоплатци.
За миналите две десетилетия кариерен растеж и позиции в българските Водоснабдителна система заеха персони, трансформирали се в брюкселски служители в униформа, и без униформа, които сложиха непознатите ползи над националните и подчиниха българската сигурност и защита на краткосрочни конюнктурни прищевки. Отмениха наборната работа, и като разследване на това изоставиха грижите за сградния фонд на Водоснабдителна система. Битовите условия в казармите и базите, които са оживели са под всякаква рецензия. При възможна готовност, сградният фонд не е в положение да поеме персоналния състав. Сега разнообразни евроатлантически издания и медии плачат на непознати гробища, късайки ризи, че нямаме къде да настаним многонационалната натовска бригада. Слушаме изказвания от високопоставени военни и служители:
" Основните претекстове са, че в българската войска казарменият фонд не е обновяван в околните 30 години. Имаме потребност от качества за настаняване на български формирования, на запаса и за взаимно прилагане със съюзни войски. Това е българска инфраструктура за българската войска с благоприятни условия за настаняване на съюзнически войски ".
Това са думи на наши ръководещи, единствено че като разследване на всички тези дейности и бездействия, провокирани от вградените през последните 35 години, непознати сътрудници, българската войска, на процедура, беше унищожена и изцяло разоръжена. За последните 20 години, откогато сме в НАТО, нейният брой, състав и боеготовност понижа 4 пъти - от 45 000 на 15 000. А в случай че броим момента, в който българската войска имаше върхова форма през 1985 година когато беше 150 000, това значи, че за последните 40 години, армията ни е съкратена 10 пъти, тя сега съществува, единствено като нереалност.
Следвайки „ светлия образец “ на западноевропейските ни съдружници, България анулира наборната работа, лишавайки се от подготовката на главния си мобилизационен съставен елемент, гарантиращ националната сигурност и отбрана. Това, което не направиха нашите съседи и “съюзници ” Гърция и Турция. Това, което не направиха неутрални страни като Австрия и Швейцария. Това което не направи страната с най-хубава мобилизационна система за разрастване – Израел. Швеция и Финландия, които десетилетия наред бяха неутрални страни (първата от век и половина, а втората от съвсем 80 години) откакто анулираха наборната си работа и изпитаха негативите на мирновременното вербуване, единствено няколко години по-късно възвърнаха наборната тегоба. Оказа се, че неутралните и извънблокови страна, които можеха да разчитат единствено на себе си, по правилото „ на вълка му е пълен врата, тъй като си прави работата самичък “ са в по-добра мирновременна кондиция на Водоснабдителна система, с по-добър мобилизационен запас и с по-добре развъртян ВПК от редица натовски страни, в това число и такива с бивш сан на „ велики сили “. Поради тази причина НАТО с подготвеност ги приема в необятните си прегръдки, тъй като те отчасти компенсират основания вътрешноблоков недостиг. Но НАТО е изправен пред доста тежко тестване – желае да води война, само че няма капацитет.
След заявката на Макрон, че ще изпраща бойци в Украйна, не закъсня и опита за „ набиране на простаци “. В София дойде военачалник Лавин, който стартира да изяснява по какъв начин разоръжена и разсъблечена България, би трябвало, за своя сметка да построи инфраструктура, да активизира всичко, което може да се движи, и да излезе на предната линия, зъбейки се наляво и надясно, по този начин както направиха американските марионетки в Украйна и виждаме резултата. Ясно е, че овехтелите колониални велики сили желаят да водят война с непозната кръв и непознати пари и обезверено се нуждаят от сипаи, еничари, спахии и зуави, и виждат в България най-наивния и елементарно манипулируем „ сътрудник “. Но откакто нашите „ съдружници “, а на процедура - господари, в продължение на десетилетия ни разглеждаха единствено като съперник на оръжейния пазар, който би трябвало да бъде отстранен, непременно и по всевъзможен начин, в този момент е аморално и надменно да желаят от нас жертви за своите цели и ползи, представяйки ги като наши ползи. Генерал Лавин изтъкваше, че би трябвало да се понижи пътя от създаването и внедряването на софтуерните нововъведения и изобретения до внедряването им в производството, и последващото приемане на въоръжение. Дългият фиктивен път, внедряван през последните десетилетия от нормативната база и условия на натовската брюкселска администрация се оказа, че води в задънена улица. Нашите коленопреклонни служители се подчиняваха категорично и следваха този път, ликвидирайки всичко, което имахме построено, и което се оказа, по заявката на военачалник Лавин, че в този момент ни е нужно... само че ние към този момент го унищожихме под техния напън.
20 години след влизането в НАТО, българските въоръжени сили са на ръба на оцеляването, националната ни сигурност и защита е подкопана. Рекламните мантри, че участието в НАТО, освен ще ни донесе гаранции за националната сигурност, без да вършим нищо, само че и ще ни донесе всеобщо благополучие и стопански разцвет, се оказа една голяма, рекламна неистина, лишена от наличие. Днес на всички места ни изясняват, че НАТО е гаранция за нашата сигурност, истината е, че НАТО е най-голямата опасност за българската национална сигурност. НАТО ни разоръжи, НАТО ни окупира, НАТО ни заплашва. 20 години ние не можехме да излезем от НАТО, даже да желаеме. От през днешния ден, с навършването на 20 години от анексирането на България в този американски военно-политически съюз, ние имаме правото и опцията да излезем от този съюз. “Възраждане ” внесе предложение за излизане от организацията, ръководена от Вашингтон. Сега е времето да напуснем НАТО. Сега е времето да кажем: Не на окупацията на България. Сега е времето да кажем: Да живее България и българските национални ползи.
